В свое съчинение за издаваното от фондация Фридрих Еберт списание „Международна политика и общество”, председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Пол Нируп Расмусен излага 10 основни тези, относно бъдещето на социалдемокрацията.
Съчинението започва с думите „ако искаш да задържиш идеите си на повърхността на един океан от медиен цинизъм, първо трябва да издигнеш сигурна платформа”. Първите четири тези в есето съответно се занимават с въпроса, как по най-добрия начин социалистите и социалдемократите в Европа могат да изградят такава платформа за идеите си. Останалите шест тези засягат въпроса, как да се представят и изложат пред обществото социалдемократичните политики, които очертават пътя към по-добро и позитивно бъдеще.
П.Расмусен посочва в първата си теза, че в последно време сред европейските граждани се забелязва една дълбока антипатия към политиката като цяло. Подобни чувства на обезверяване според него са нещо в много по-голяма степен отразяващо се върху лявото, отколкото върху дясното. Като пример са посочени изборите в Унгария през 2010, евроизборите в Обединеното кралство през 2009 и най-вече президентските избори във Франция през 2002, които са съществено свидетелство за факта, че основно десните и крайно-десните партии профитират от драстично ниска избирателна активност. Председателят на ПЕС отбелязва, че традиционните методи на мобилизация и разпространение на информация са подложени на радикална трансформация. Най-същественият елемент в тази промяна е комбинацията от нови методи на комуникация, в частност новите социални мрежи, и нарастващата сегментация на целевата публика. Съответно се променя и начинът, по който се разпространяват политическите съобщения и идеи. Най-важното в целия този процес обаче е избирателите да се чувстват истински ангажирани в процеса на разработване на дадена политика. ПЕС разбира, че най-важното условие, за да достигнеш до гражданите е да имаш свои представители във всяка локална общност. Ето защо ПЕС ще се погрижи за това, в периода преди изборите за Европарламент през 2014 г. около 20-те хиляди активисти на партията в цяла Европа да бъдат силно мотивирана, добре информирана сила, която да спомогне за това кампанията да достигне до обикновените хора.
По-нататък в есето си П.Расмусен заклеймява твърде прекаленото занимаване с т.нар. политическо пространство „център”. Това е довело до пагубното по мнението му изкушение за прогресивните партии, да се опитват да гадаят, какво точно искат колебаещите се гласоподаватели. Според Расмусен такава политика единствено свидетелства за липсата на кураж да отстояваш убежденията си. Политическият „център” е постоянно променливо понятие и социалдемократите трябва да се възползват от всяка възможност да му дадат ново определение. Председателят на ПЕС заявява също така, че в своята работа с други демократични политически партии, ПЕС трябва да се ръководи от принципите на равенство, справедливост и уважение към културни, езикови, етнически или национални малцинства. Социалдемократите са длъжни според него да говорят открито срещу несправедливостта и липсата на толерантност, там където ги има. Социалдемократите трябва да се противопоставят на опитите на десните да определят, какво е приемливо и какво не, особено когато налице са опити да се манипулират страховете на хората.
В следващите си тези Расмусен се изказва в подкрепа на по-засилена координация и съвместна работа между партиите-членки на ПЕС, особено по всякакви европейски въпроси и също така се изказва в подкрепа на премахването на неравенствата между мъжете и жените, които продължават да се отразяват изключително негативно върху икономиката, социалната справедливост и демокрацията. Президентът на ПЕС се застъпва освен това за основаващи се на конкретните нужди социални помощи за пенсионерите, безработните и хората, които не са в състояние да работят, във всички европейски страни, за да им се осигури достоен живот. От името на всички европейски социалисти и социалдемократи, Расмусен заявява готовността им да поведат борбата срещу глобалното затопляне и климатичните промени. Като неразделни части от тази борба той изброява нуждата от повишаване на енергийната ефективност, развитието на възобновяеми източници на енергия, инвестициите в публичната инфраструктура, както и глобални и задължаващи цели за намаляване на емисиите в сферите на авиацията, корабоплаването и селското стопанство.
Що се отнася до финансовата криза, председателят на ПЕС представя идеята за създването на европейски Пакт за социален прогрес и заетост, за да се гарантира, че обикновените хора няма да се превърнат в дългосрочните жертви на некомпетентността и разюздаността на финансовия сектор. Първи приоритет по думите му трябва да е създаването на милиони нови работни места, особено в сектори като еко-технологиите и здравеопазването. Европейската икономика трябва да се превърне в икономика на знанието, която базира конкурентноспособността си на добри умения, ефективност, продуктивност и иновационни технологии. Пол Расмусен категорично заявява, че дълготрайното възстановяване след кризата неизбежно минава през фундаментална реформа на финансовите пазари, чиято основна цел трябва да е предотвратяването на бъдещи финансови кризи. Според него силната регулация и контрол трябва да постигнат две неща: да накарат финансовите пазари да служат на реалната икономика и да осигурят финансова стабилност. И тъй като виновните за кризата трябва да бъдат подведени под отговорност, ПЕС призовава за въвеждането на глобален данък върху финансовите сделки- данък в размера на 0,05 % върху всяка спекулативна финансова транзакция в Европа- който би могъл да генерира до 200 млрд. евро всяка година.
В заключение Пол Расмусен казва, че социалистическите ценности се основават и ще продължат да се основават на създаването на работни места, приспособяването към екологичните нужди, действително равенство между половете, зачитане на социалната държава на благополучието и ангажимента за фундаментална реформа на финансовия сектор.
Георги Стоименов
